Ценовият шок на енергийните пазари през 2022 г. постави редица предприятия пред сериозни финансови затруднения и създаде значителни предизвикателства за функционирането на енергийната система. В този контекст беше въведен механизмът за компенсиране на разходите за електроенергия на енергоемките предприятия – мярка, целяща да смекчи непосредствените последици от безпрецедентното поскъпване на електроенергията и да осигури краткосрочна стабилност за бизнеса. Макар компенсациите да изпълниха ролята си на временен инструмент за подкрепа, те не адресират структурните причини за високите енергийни разходи. Вместо устойчиво решение, механизмът предоставя краткосрочно облекчение, което запазва зависимостта на сектора от държавна намеса. Именно затова все по-актуален става въпросът за преминаване към модели, насочени към ограничаване на пазарните рискове и повишаване на ценовата предвидимост.
Последните дискусии около развитието на компенсаторните механизми и въвеждането на нови пазарни инструменти очертават възможност за промяна в подхода. Какви са перспективите пред България и как други европейски държави се опитват да решат сходни предизвикателства, разглеждаме в следващите редове.
Целта е ясна
Устойчивото решение не се изчерпва с компенсирането на високите разходи за електроенергия, а е насочено към създаването на условия за по-ниски и по-предвидими цени в дългосрочен план. Реализирането на подобна цел обаче изисква комплексен подход, включващ както пазарни механизми, така и стратегически инвестиции в енергийната система.
Конкурентните цени на електроенергията са от съществено значение за икономическото развитие, тъй като подпомагат инвестиционната активност, подобряват конкурентоспособността на предприятията и създават предпоставки за развитието на енергоемките отрасли. Поради това ценовата предвидимост остава сред основните приоритети на европейските енергийни политики.
Геополитическите събития през последните години, включително напрежението в Близкия изток и отражението му върху енергийните пазари, допълнително подчертаха необходимостта от сигурни доставки, устойчивост на енергийните системи и механизми, ограничаващи ценовите колебания. В този контекст осигуряването на по-висока степен на предвидимост и енергийна сигурност се утвърждава като ключов приоритет както за България, така и за останалите държави в Европейския съюз. По темата може да прочетете повече тук. Новата схема, която Европейската комисия одобри на 16 април 2026 г., а служебният кабинет публикува за обсъждане на 27 април, е таргетирана конкретно към енергоемките предприятия, а не към всички небитови клиенти, както беше досега. За нея поговорихме подробно ето тук.
Какво правят останалите
Няколко държави членки на ЕС са разработили индивидуални решения на настоящия проблем и изглежда за момента те работят достатъчно добре. Европа вече насочва своите усилия в друга посока – вместо да изплаща просто компенсации, фокусът се съсредоточава в дългосрочни договори, PPAs и тристранните споразумения между държава, производители и индустрия. Новата европейска рамка CISAF, която бе одобрена на 25 юни, 2025г. допуска временна помощ за енергоинтензивните отрасли. Нейната основна функция е да подпомага развитието на ВЕИ енергията чрез насърчаване на бизнесите да влагат инвестиции в тях. Нейната давност е до 2030г. Германия например обръща внимание на детайлите – вместо да компенсира сметките за ток, тя насочва средства, за да субсидира преносни мрежови разходи и данъкът, който потребителите плащат върху електроенергията. Това отново не допринася за дългосрочен евтин ток, но облекчава моментно цялостните разходи за потребен ток.
По този критерий Испания също напредва доста. Компенсации за енергоемките потребители се осигуряват, но при конкретно условие – поне 10% от годишното им потребление да е покрито с дългосрочни договори с ВЕИ, при това с минимална продължителност пет години. По този начин се засилва наличието на така нужните дългосрочни споразумения в индустрията.
Друг пример за реална стъпка напред е Италия, където промяната в досегашната система е коренна. През схемата EnergyRelease 2.0, въведена миналата година, потребителите получават т.нар. „енергиен аванс“ от субсидирана енергия за период от 36 месеца напред. Този аванс идва със следната уговорка – ангажимент за изграждане на нови ВЕИ мощности, чрез които в следващите 20 години да “върнат” получената енергия. Резултатите са на лице – след приключване на срока за сключване на договори, на лице са 476 подписани договора. Следващата фаза вече е във вход – конкурентна процедура за ВЕИ мощности, като документи можеха да бъдат подавани до 13 май. В тях участниците по процедурата можеха да опишат от каква финансова подкрепа имат нужда или дали въобще им е нужна, за да сключат договор по схемата. Според правилата на механизма печелят онези, които могат да осигурят нова ВЕИ енергия с най-малко публична намеса или дори да платят на държавата, за да влязат в схемата за изкупуване на енергията.
Върху какво е желателно да се съсредоточим
Има 5 ключови условия, които ще задействат активно механизма на промяната на българския пазар:
- Конкурентна процедура – нужни са търгове за наддаване на най-ниска цена за дългорочни договори, които да осигурят стабилна и постоянна приходна рамка за нови ВЕИ мощности, системи за съхранение и подобрения на вече съществуваща енергийна инфраструктура
- Многокомпонентен продукт – съчетание от ВЕИ, съхранение, балансиране. Така обещаните 70 – 80 евро за мегаватчас ще останат само мираж и по-високата цена ще се върне през небалансите и останалите системни разходи.
- Правилно разпределяне на ресурса – евтиният ток не трябва да отива към този, който е склонен да плати най-много, а към този, за когото електроенергията е ключов компонент от себестойността
- Механизъм, дистанциран от политиката – вместо механизъм, който се променя със смяната на кабинета и разклаща установените в сектора мерки и процедури, борсово-обвързания вариант със стандартизирани продукти, прозрачни условия и публичен контрагент ще бъде много по-подходящ, имайки предвид крайната цел
- Двупосочни договори и покриване само на остатъка – ако държавата помага само колкото е необходимо и проектът започне да печели повече, част от печалбата може да се връща обратно. Така се избягва постоянно източване на публични средства.
Равносметката
Новият механизъм определено е крачка в правилната посока, но не трябва да спираме дотук. Държавата все още е в пасивната роля, която само предоставя финансова помощ, а не стимулира сектора в посока към по-голяма независимост и стабилизиране на цената на услугите в дългосрочен план. Това не само може да навреди на държавния бюджет заради изтичащите средства без реална възвращаемост, но и поставя сектора на енергетиката в положение на безизходица. Дали ще вземем пример за по-продуктивен модел от останалите държави в Европа, тепърва предстои да разберем.
El Ex Corporation е лицензиран търговец на енергия и координатор на балансираща група. Подходът, който имаме към своите клиети, се основава на информираност относно най-важните новини в сектора, дълги години опит и стремежа към прозрачност и доверено партньорство. Вижте как екипът ни може да ви съдейства тук.