Европейската комисия одобри схема за финансово подпомагане на енергоемките предприятия в България с бюджет от 334 млн. евро. Средствата покриват три ценови периода, стартиращи от 1 юли 2025 г., и включват компенсации със задна дата. Изплащането се очаква да започне през юни 2026 г.
Текущата ситуация на енергийния пазар
Увеличеният брой слънчеви дни през лятото поддържа електроенергийните цени ниски — понякога дори отрицателни. Въпреки това фотоволтаичните централи (ФЕЦ) могат да останат рентабилни чрез подходящи стратегии за защита на стойността. Повече подробности за тази тема ще намерите в нашия специализиран материал.
Успоредно с това конфликтът в Близкия изток доведе до значителна волатилност на европейските енергийни пазари и засили натиска върху ценообразуването на електроенергията. Анализ на ценовото въздействие върху пазарите можете да прочетете тук.
Тези фактори засилват необходимостта от механизъм, който да защити конкурентоспособността на енергоемките предприятия на национално и международно ниво.
Параметри на компенсаторния механизъм
Одобрената схема обхваща три последователни ценови периода, считано от 1 юли 2025 г. За първия период — до 30 юни 2026 г. — са предвидени 124 млн. евро от общия бюджет от 334 млн. евро. Компенсациите ще бъдат изплащани и ретроактивно за вече потребена енергия.
Основният принцип остава непроменен: финансовата помощ се активира само ако реалната цена за предприятието надвишава 63,91 евро/MWh и покрива 50% от допустимите разходи. Компенсацията ще бъде отразена директно като намаление на фактурата за електроенергия, а не като предварително авансово плащане.
Ключови промени в новия механизъм
По-прецизно таргетиране на бенефициентите
Финансовото подпомагане е насочено към най-енергоемките сектори в страната:
- производство на торове
- металургия и стоманодобив
- производство на цимент
- химическа промишленост
Засилен контрол и прозрачност
Операторът на електропреносната мрежа, електроразпределителните дружества и координаторите на балансиращи групи вече ще подават данни към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Фондът получава изрично правомощие да проверява правилността на изчислените компенсации — нова мярка, която досега не съществуваше.
Предприятията, чиито дейности частично отговарят на изискванията, ще бъдат задължени да подават декларация с точно разпределение на енергийните разходи по отделни производствени процеси. Информацията подлежи на годишен одит, а след всеки ценови период се изисква и одитиран междинен отчет. На тази база ФСЕС ще преизчислява дължимите компенсации.
Публичност на данните
На сайта на ФСЕС ще се публикуват актуални данни за размера на ежемесечните компенсации на всеки получател. Министерството на енергетиката ще поддържа публичен регистър за изпълнение на инвестиционните ангажименти.
Гъвкавост на ценовия праг
При наличие на достатъчен ресурс за втория и третия ценови период Министерският съвет запазва правото да намали пределната цена под 63,91 евро/MWh, но не по-ниско от 50 евро/MWh — долната граница, определена от Европейската комисия.
Задължения на получателите на компенсации
Предприятията, получили финансова помощ, са длъжни да инвестират 50% от компенсациите в изграждане на ВЕИ мощности или в мерки за енергийна ефективност. Инвестициите трябва да бъдат реализирани в срок до 48 месеца от получаването на средствата. Това условие цели постепенното преориентиране на енергоемките сектори към възобновяеми източници на енергия и намаляване на въглеродния им отпечатък.
Ограничения на механизма: какво остава нерешено?
Въпреки че механизмът осигурява краткосрочна ценова стабилност и намалява риска от загуба на конкурентоспособност, той не адресира структурните проблеми на българската енергетика. Липсва дългосрочна рамка за ценова предвидимост, а моментното облекчение не гарантира трайно балансиране на пазара.
Сред неизпълнените цели остават: устойчив модел на ценообразуване, систематично подобряване на енергийната ефективност и надеждни прогнози за бъдещите цени. Тенденцията е ясна — правилата стават по-строги, финансирането по-ограничено, а изискванията за прозрачност — по-взискателни.
Безспорно е, че компенсаторният механизъм е необходима мярка за запазване на индустриалния капацитет и предотвратяване на изнасянето на производство извън ЕС. Дали обаче той ще се превърне в катализатор за истинска енергийна трансформация на сектора — това предстои да покажат резултатите от неговото прилагане.