Затворените газови находища в Израел, нововъзникналият конфликт в Близкия Изток и блокадата на Ормузкия залив се превръщат в големи пречки за стабилността на ценообразуването на европейските енергийни пазари. Това безспорно ще се отрази на цените и на останалите източници на енергия. До колко е засегнат обикновеният битов потребител от всичко това и каква промяна можем да очакваме в ценовите стойности на българския пазар, разказваме в следващите редове.
Ситуацията накратко
Непосредствено след съвместната атака срещу Иран от страна на Израел и САЩ от последните седмици, енергийните пазари из цяла Европа останаха в очакване на нови ценови предизвикателства, наподобяващи сътресенията от нетолкова далечната 2022г, когато цените на газа повлияха значително на цялостната ценова картина. Причината е затварянето на Ормузкия залив, през който преминават 20% от доставките на петрол.
На пръв поглед това не изглежда крайно обезспокойтелно, но тук идва ключова суровина, за която не се говори достатъчно, а именно – природния газ. Неговата важност се състои в това, че от него зависи колко скъпа ще бъде електроенергията на борсата в определения период. А със затворените газови находища в Израел, текущата ситуация излиза все повече и повече извън контрол. Потенциалното прекъсване на катарския втечнен газ, който е основен стабилизиращ ценови фактор от 2022г. насам, също притеснява мнозина, защото неговите доставки също до голяма степен преминават през Ормузкия залив. Катар и Обединените арабски емирства произвеждат приблизително една пета от световния втечнен природен газ и обичайно изнасят към Азия и Европа именно през протока. Загубата на катарски LNG – било то краткорайна или не, ще увеличи глобалната конкуренция за доставки.
Кой е най-зависим от природния газ
Според данни от Kpler Insight за проследяване на танкери Пакистан е получавал 99% от LNG вноса си от Катар и ОАЕ през 2025 г., като Индия и Бангладеш също разчитат на тези държави за повече от половината от нуждите си.
Каква е връзката между петрола, природния газ и ВЕИ-източниците
Газовите централи са считани за гъвкави производствени мощности, което им позволява да се включват и допълват потреблението в пикови моменти или когато останалите източници не успяват да покрият търсенето. Макар и България да има разнообразен енергиен арсенал от мощности, включително солари, които отбелязват все по-добри стойности, цената на газа ще „дръпне“ със себе си и производствената цена на всички останали суровини поради общото им участие в микса. Очаква се и въглищните мощности да заработят на високи обороти, тъй като природният газ не присъства толкова отчетливо в българския енергиен микс, колкото например в държави като Гърция и Турция. Този сценарий се предвижда само в случай на екстремно високи борсови цени или при получаване на политическа подкрепа с цел намаляване на цената на емисиите.
“Всичко, което се случва на глобалните пазари на LNG, често определя цените на пазари като Европа и Азия”, каза Андреас Шрьодер, ръководител на енергийната аналитика в групата за изследвания на стоки ICIS.
Как вървят цените към момента
ICIS (Independent Commodity Intelligence Service) предостави анализ, посочващ потенциалното тройно покачване на цените на газа на нидерланския TTF, т.е от 32 евро/час на 90евро/час.При изпълнение на подобна прогноза, производството на природния газ ще се превърне в най-скъпото на пазара. Първоначалните данни сочеха над 20% увеличение на цените на природния газ на борсата TTF, но още същия ден последва внезапно ново увеличение от вече е почти 50% – до 47 евро/мВтч. Това, от своя страна, веднага задейства механизма на модела Merit Order, който гласи, че цената бива определяната от най-скъпата суровина, която се използва, за да покрие търсенето и потреблението. Какъвто и да е реалният ценови скок, едно е напълно сигурно – цялостната цената на електроенергията ще се покачи.За доставките на ток за 4 март европейските електроенергийни борси масово затвориха с 30 – 40% по-високи стойности – до 130 – 140 евро за мегаватчас в Централна Европа.
Как ще повлият тези промени на битовия потребител
Директните последици няма да касаят битовите потребители, които към момента разчитат на правителствена подкрепа, изразяваща се в компенсации към крайните снабдители. Това обаче не се отнася за бизнесите, при които цената на енергията е свързана с борсовите цени. Въпреки това промените ще се усетят чувствително другаде – производството и транспортирането на хранителни стоки, метали и химически консумативи категорично ще отразят случилото се, което ще повиши разходите на битово ниво.
Засега най-прекият ефект от войната и качващия се петрол вече се усеща по бензиностанциите, като горивата са поскъпнали с по около 10 цента на литър. Въпреки че ситуацията не изглежда никак добре, покачващите се температури правят потреблението по-ниско, което може да подейства неутрализиращо на задаващите се ценови сътресения. Много държави, сред които и тези от ЕС, демонстрираха, че са по-адаптивни на енергийни шокове, както показаха и уроците от кризата с войната в Украйна. Предстои да разберем дали Европа и в частност България ще овладеят настоящия такъв.
El Ex Corporationе лицензиран търговец на енергия, осигуряващ борсово представителство, експертна консултация, както и усведоменост по всички важни въпроси в сектора. Вижте как екипът ни може да ви съдейства тук.