Енергийната карта на Балканите в началото на 2024г.

България претърпява мащабни промени – анализите сочат, че от нетен износител на електроенергия се превръщаме в нетен вносител. Това тепърва ще дава отражение в икономическата ситуация в страната. Конкуренцията в лицето на Гърция е повече от реална, а останалите държави съседки не изостават в плановете си за развитие.

Каква е ситуацията в страната

Газопроводи, подписани споразумения, потенциални санкции от европейски калибър, соларна революция, нагласи за ключови промени в енергийния микс на страната. Толкова много се случва за толкова кратко време. Последните месеци са наситени със събития за енергийния ни сектор. Те са от решаващо значение за бъдещите ни позиции на европейския и световния пазар. Ето кратък обзор на едни от ключовите събития до момента :

Дупките в плана

2024г. вече започна, а с това идва и времето за новия план за енергетика и климат на държавата. Изненадващо, той бе представен за обсъждане с някои недоуточнения. Липсите засягат потреблението на енергия по сектори и години. И не само. Празнините в плана внасят объркване относно редуцирането на енергия от лигнитни въглища, тяхното евентуално премахване от енергийния микс през 2038г, ще бъдат ли от голямо значение батериите, какво да очакваме от развиването на мощности за зелената енергия и редица други важни въпроси.

С какво значение са интегрираните планове за енергетика и климат

Интегрираните планове за енергетика и климат на държавите членки на ЕС са основен елемент, чрез който се предприемат организирани действия и подход в борбата с декарбонизацията. Те съответстват и на целта за понижаване на глобалното затопляне с 1,5°C, поставена чрез Парижкото споразумение. Целите не се фокусират само и единствено върху сектора на енергетиката. Особено дискутирани са сектори като селско стопанство, индустрия, емисии от сгради, транспорт и други.

България, наред с Австрия и Полша, получи уведомително писмо относно изоставане с изпълнението на целите според плана. Това бе първият етап от наказателната процедура и София имаше срок от два месеца да изпрати своя отговор към Комисията (който беше до 21 февруари 2024 г.). Ако отговорът не покрива критериите, това може да доведе до сериозни финансови санкции. Неосъществяването на целите, свързани с намаляването на емисии по плана „Енергетика и климат“ също е в разрез с останалите цели на държавата в тази област. В първоначално подадения си план през 2019 г. държавата ни си постави обща цел за намаляване на емисиите като не успя да спази нейните параметри. България също има проект за изграждане на батерии и системи за съхранение на енергия по Плана за възстановяване, но той все още не е реализиран.

Цената на газа

Прогнозата за България и цената на газа за следващия месец на регулирания пазар е ориентировъчно около 62лв. на МВтч. Ако прогнозите се сбъднат, това ще отбележи 12% спад в цената в сравнение с февруарската. Това обаче все още е твърде висока цена (почти 30% повече от цените на европейския пазар), за да можем да твърдим, че положителна тенденция би могла да бъде заформена в следващите месеци.

За средата на месец февруари се наблюдава една нова тенденция на пазара – след поевтиняването на природния газ, най-скъпият източник на енергия са въглищните ТЕЦ. В България този тип централи генерират до 40% от енергията в някои часове. От началото на миналата година стана известно, че ТЕЦ „Марица-Изток 2“ все по трудно продава производството си. Това се дължи главно на неконкурентните цени на централата на енергийния пазар. 2022г. несъмнено беше положителна по отношение на печалбите от производството на електроенергия от ТЕЦ, но отдавна стана ясно, че тази тенденция няма да продължи в бъдеще.

Не може да говорим само за отрицателното

Докато въпросът със закриването на въглищните мощности отбелязва минимален до никакъв напредък, през последните месеци България преживява истински соларен бум. За период от последните две години капацитетът на фотоволтаичните паркове се е удвоил, като само през миналата година бяха изградени около 1.3 гигавата нови фотоволтаици. По всичко личи, че през текущата година интересът ще остане висок, макар и ръстът на присъединяване леко да забавя темп.

Гърция сменя посоката

2024г. е годината, в която Гърция е напът да опровергае всички митове. Повече за по-ранните планове и първите стъпки на страната към независимост от фосилните горива ще откриете тук.  Дълги години тя бе зависима от електроенергийните доставки на България. Днес южната ни съседка отбелязва съществен прогрес при изпълняването на целта за постигане на 82% дял на ВЕИ при производството си на електроенергия през 2030 г. Според националния план на Гърция страната планира до 2030 г. да изгради 23.5 гигавата соларни инсталации и вятърни паркове. Гърция е една от малкото държави, в които офшорният вятър е със стабилни показатели и дава предпоставки за нужната възвращаемост.

През територията на Гърция преминават и няколко ключови газопровода и терминали за втечнен газ. Терминалът в Ревитуса вече функционира, след седмици отваря този в Александруполис, а и има планове за още един във Волос. Така, имайки предвид всичко това, може да се твърди, че държавата ни тепърва ще разчита на гръцки внос на електроенергия.  Подходът на Гърция е комплексен – преди месеци държавата повдигна темата за друг амбициозен проект. Става въпрос за  подводните HVDC кабели и по-конкретно разширяването на електропреносната мрежа към Африка, където се наблюдава голям соларен потенциал. Защо това е от значение? Преносните системи HVDC предлагат предимства по отношение на икономия на разходи, максимална ефективност и по-ниски загуби,което ги прави силно допълнение към енергийния арсенал на страната.

За Македония

В началото на 2023г. Северна Македония съобщи своето намерение да увеличи производството на електроенергия от възобновяеми източници с 250-300 мегавата, съобщава енергийният регулатор на страната. За 2025г. бяха направени положителни прогнози – държавата да достигне 46% дял на възобновяеми енергийни източници в общото производство.  За да се постигне това, бе представена Програма за икономически реформи. Сред тях попадат различни аспекти като обработката на отпадъци и отпадъчна вода, повишаването на енергийната ефективност, по-висока професионална квалификация на кадрите в сектора. Правителството също обяви план за основаването на фонд, който да се фокусира върху финансирането на зелени инициативи. Зависимостта от енергията, добита от въглищни мощности обаче ще продължава да бъде фактор поради забавянето им изтегляне от енергийния микс на страната. Министърът на околната среда и пространственото планиране Насер Нурадини заяви, че и двата ТЕЦ-а – в Битоля и Осломей, ще бъдат затворени през 2030 г.

Конкуренцията в лицето на Турция

През 2023г. Турция направи две ключови стъпки, с които ще има възможността да се нареди сред основните енергийни конкуренти за района. Страната започна добив на природен газ в Черно море, а не след дълго отвори и първата си ядрена централа. АЕЦ „Аккую“ заработи само с един блок, но в последващите години се очаква да се пуснат и следващите три.

Между България и Гърция

Газовата връзка с Гърция (IGB), по която България внася азерски газ и LNG от своята южна съседка, има все по-голяма роля в регионалните инфраструктурни събития. Газопроводът, който работи от края на 2022 г., има функция на основен алтернативен метод за доставки на неруски природен газ не само в страната, но и за цяла Югоизточна Европа.

Има новини и от Сърбия

През изминалата седмица дългоочакваният строеж на газовата връзка със Сърбия бе започнат. На официалната церемония, на която присъстваха президентите на България и Сърбия – Румен Радев и Александър Вучич, бяха дадени обещания за възможно най-скорошно използване. Тази газова връзка ще свърже мрежите на България и Сърбия.

Равносметката

Гърция ясно е начертала своя план за развитие на газовия и енергийния пазар и работи упорито за неговото изпълнение. Турция вече жъне плодовете на своите усилия, а останалите държави съседки също изследват и разглеждат възможности за развитие. Що се отнася до България, географски предимства и потенциал са на лице, но не са достатъчни, за да се съревноваваме с енергиийните гиганти в района и да се класираме високо на европейския пазар. Обстойно преразглеждане, планиране и ясна посока са нещата, от които се нуждаем възможно най-бързо, за да стабилизираме сектора.

El Ex Corporation следи задълбочено както световното енергийно пространство, така и нуждите на своите клиенти. Нашият екип предлага дългогодишен опит, достъп до свободния пазар, борсово представителство и прозрачни условия. Вижте как развиваме днешните идеи в бъдещи бизнес проекти тук.