Въглеродните квоти и търговията с тях се основават на принципа „замърсителят плаща“, който е сред основните механизми на европейската политика за ограничаване на емисиите. В България разходите за закупуване на въглеродни квоти през последните години нарастват и оказват все по-съществено влияние върху финансовите резултати на въглищните електроцентрали. Към момента квотите представляват един от най-значимите разходни компоненти за ТЕЦ-овете. Как това се отразява на държавната икономика, каква помощ можем да очакваме и какво е положението в действителност в българските ТЕЦ-ове разказваме в настоящата статия.
Ново предложение
В опит да смекчи натиска върху въглищните електроцентрали, България предложи на Европейската комисия механизъм, който да осигури временно облекчение при използването на въглищни мощности. Подобен иск може да се счита като следствие от срещата на Европейския съвет от 19 март. Тогава спирането на ETS (Системата за търговия с емисии на ЕС), както и тавана на въглеродната цена не бяха сред мерките, към които участниците се устремиха. Това, което бе отправено като изискване към ЕК, беше спешен пакет от временни мерки срещу скъпата енергия. Отправен беше и призив за презразглеждане на ETS със срок най-късно до юли 2026г с идеята да се намали волатилността на цената на CO2. Чисто информативно, ETS покрива около 40% от всички въглеродни емисии в ЕС. Системата е донесла над 175 млрд. евро приходи от 2013 г насам.
Целта на българското предложение е да се подпомогне сектора, без да се променят основните принципи на ETS-системата.
Предложението беше представено от служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков в началото на май. България е сред държавите членки, за които разходите за въглеродни квоти се очаква да окажат значително въздействие върху енергийния сектор през следващите години.
Ползите
Прилагането на подобен механизъм би осигурило повече гъвкавост при използването на въглищните мощности, запазването на въглищата като част от енергийния микс на държавата и облекчаване натежестта върху държавния бюджет.
Механизмът има за цел да действа като финансов имунитет, като освобождава определени производители от задължението да закупуват въглеродните квоти, но само временно. –От началото на годината в сила влезе Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). За него говорихме в тази статия.
Фактори за поскъпването на въглеродните квоти
Пазарът прие СВАМ като ясен сигнал, че ЕС няма намерение да отслабва климатичната политика и че високите цени на въглерода ще останат дългосрочно. Но на енергийния пазар има все по-малко разрешителни за емисии и това се отразява пряко на цената им. Сега действащите правила казват, че когато в резерва се натрупат над 400 млн. квоти, излишъкът се анулира автоматично. Това ограничава предлагането и поддържа идеята, че въглеродът ще става все по-оскъден и съответно по-скъп. Затова много от компаниите се презастраховат и купуват квоти предварително- като големи производители на електроенергия, стомана, цимент. Това хеджира пазара и допълнително повишава ценовата стойност на квотите.
Как може да се менажира въглеродния пазар
Комисията предлага тези квоти да не бъдат заличавани, а да остават в резерв като буфер, който при недостиг или прекомерен ценови скок може да се използва за допълнително предлагане. В процес на обсъждане е и въвеждането на т.нар. инвестиционен стимул (Investment Booster) – инструмент, който да подпомогне секторите като стомана, алуминий и торове в прехода им към ВЕИ-мощности. Подобен преход може да бъде особено предизвикателен за тези сектори, имайки предвид постепенното премахване на безплатните квоти и пълното разгръщане на Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM).
За кого ще важи новият механизъм?
Поради факта, че предложените мерки за момента са общи и за тяхната специфика липсва яснота, решението на Европейската комисия относно тяхното одобряване и подпомагане е вероятно да се забави. Въпреки това целта е ясна- намаляване на цените на електроенергията “чрез адресиране на първопричините за повишените разходи за производство на електрическа енергия от местни изкопаеми горива”. Според експерти това ще даде възможност за изграждане на по-стабилна основа на подсектора, което гарантира наличност на въглищна енергия при нужда. А подобна мярка би могла да спомогне активно в цялостното балансиране на системата ни. По думите на изпълнителния директор на ТЕЦ „Марица-Изток 2“ ТЕЦ-овете биха се справили подобаващо с подобна задача поради големия си инсталиран капацитет на територията на държавата.
Срокове и процедура по одобрение
Макар и да е наложително да се действа бързо, от ведомството на Трайков споделят, че не е реалистично да се прогнозира конкретен срок за изпълнение на мерките. ЕК ще разполага с два месеца да прегледа заявлението, ако то получи статут на държавна помощ. След това е неясно колко още време би отнело на Комисията да получи всички нужни данни около предложението, да ги обработи и одобри, за да задейства средствата по мярката.
Докато чакаме, сумите се трупат
Предложените мерки може да постигнат различни резултати за отделните предприятия. Когато става въпрос за ТЕЦ „Марица-Изток“, говорим за огромни числа. През 2024г. ТЕЦ-ът регистрира оперативни приходи от 1.2 млрд. лв., а загубата бе 101 млн. лв. Последните данни за финансите на държавната компания – за третото тримесечие на 2025 г показваха, че загубата достига почти 210 млн. лв. До момента все още липсват по-обновени данни, но приблизителни изчисления от Министерството на енергетиката определят загубите на близо 700млн. лв. Въпреки това през изминалата година, както и към настоящия момент, дружеството продължава да изпълнява лицензионните си задължения и да не допуска просрочия.
При „Мини Марица-изток“ също има финансови затруднения. Постоянните разходи вече принудиха предприятието да разчита на финансова помощ от страна на БЕХ под формата на заеми. Компанията отчита загуба почти 210 млн. лв. за деветте месеца на 2025 г. при 107 млн. лв. за същия период на 2024 г. Натрупаните минуси дотук са общо 613 млн. лв.
Несигурната международна икономическа и енергийна среда поставя допълнителни предизвикателства пред въглищния сектор. В същото време конкретните параметри на предлаганите мерки все още не са изяснени. Безспорно обаче разходите за въглеродни квоти продължават да оказват значително влияние върху производителите на електроенергия и върху ценовата динамика на пазара. Едно е сигурно – въглеродният подсектор става все по-труден за поддържане и управление, така че да бъде в полза на енергийния пазар,а не в негов ущърб. В този контекст усилията на национално и европейско ниво са насочени към постигане на по-голяма предвидимост, стабилност и прозрачност в регулаторната рамка и енергийния сектор като цяло. Европейските енергийни общности отново са изправени пред сложен казус и въпросът в края на деня остава – ще излезе ли сметката за въглерода?