Станко Станоев – основател, акционер и член на съвета на директорите на “Ел Екс Корпорейшън” АД, Красимир Велчев – изпълнителен директор на “Ел Екс Корпорейшън” пред сп. Капитал.
През последната година инвестициите в нови ВЕИ и най-вече соларни централи преживяват истински бум. Много хора обаче, особено такива, които сега навлизат в енергийния сектор, не си дават сметка за финансовите рискове около тези проекти, когато борсовите цени на енергията са прекалено ниски и дори отрицателни. Какъв съвет бихте дали тук?
Красимир Велчев: Високите цени на енергията през 2022 подтикнаха много хора да започнат проектиране и изграждане на фотоволтаични централи, без да си дават сметка за всички рискове и особености на тази дейност. Инвеститорите в производство на енергия от слънце трябва да знаят, че в дневните часове, в които има свръхпредлагане и свръхпроизводство на електричество, е възможно цените да бъдат критично ниски, а понякога и отрицателни. Непознаването на пазарните принципи в енергетиката, сложната и постоянно променяща се нормативна уредба създават предпоставки за съществено разминаване между очакваната и реалната възвръщаемост на инвестициите. Знаем обаче, че разумните инвеститори не се влияят от конюнктурни резултати, а вложилите средства с очаквания за свръхпечалби често остават разочаровани.
Съветът ми към хората, които вече са инвестирали във ВЕИ мощности, е да запазят спокойствие. Макар и в някои часове да наблюдаваме критично ниски цени, на месечна и годишна база доходността остава устойчива.
Тези, които тепърва обмислят инвестиции във ВЕИ, бих посъветвал да заложат дълъг срок на възвръщаемост и консервативни очаквания към ценовите нива на електроенергията.
Въобще може ли да се каже каква е доходността от инвестициите във ВЕИ в момента и какви са прогнозите ви за напред?
Красимир Велчев: Възвръщаемостта е различна при различните видове ВЕИ. Ако говорим за популярните фотоволтаични централи, нека си припомним, че преди ковид пандемията, войната в Украйна и газовата криза за нормална възвръщаемост на инвестицията се приемаше срок между 7 и 8 години. Смятам, че при настоящите нива на инвестиционните разходи за изграждане на ФЕЦ, състоянието на пазара на електроенергията и предстоящите промени в регулациите срокове на възвръщаемост под 7 години са възможни и реалистични.
Какви цени на електроенергията очаквате тази зима и как това би се отразило на реализирането на нови ВЕИ проекти? Например биха ли се отказали дадени инвеститори, ако очакваната пазарна доходност е ниска?
Станко Станоев: Цените на електроенергията през зимния период обичайно са по-високи. Въпреки това измененията в климата и станалите обичайни през последните години топли зими, както и увеличеното производство от ВЕИ могат да повлияят на цените и те да останат близки до нивата от есенните месеци. Доставките на базова електроенергия за последното тримесечие на тази година се търгуват на форуърдниите пазари на нива между 250 и 280 лв. за MW, а доставките за 2024 г. на нива от 280 – 290 лв. за MW.
Инвеститорите трябва да знаят, че влияние върху цените на електроенергията оказват изключително много фактори: сезон, валежи, температури, данните за индустриалното производство, политическите новини, потреблението на домакинства и индустрия, изградените нови мощности, спирането на някои въглищни централи, инвестициите в нови технологии, цените на газа, развитието на мрежите, инвестициите в енергийна ефективност, развитието на електромобилността, цените на въглеродните емисии и още много други. Освен това трябва да се има предвид, че свързаността и интеграцията в Европа на ниво енергийни борсови платформи, а също и на ниво физически пренос расте и всяка промяна на условията дори на другия край на континента дава малко или много отражение на цените.
Трябва също да бъде ясно, че цените се влияят както от потреблението и изграждането на нови соларни централи в България, така и от ръста на ВЕИ и нивата на потреблението на енергия в съседните държави в региона. Дори да не се реализира нито една нова соларна производствена мощност в България, реализацията на планираните нови централи в Румъния, Гърция и Турция може да окаже натиск върху борсовите цени на енергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ).
За нашето дружество осигуряването на доходност на партньорите ни от ВЕИ сектора, дори и за най-малките централи, винаги е било приоритет. Следим пазара и възможностите и сме готови да обсъждаме различни сценарии и варианти за гарантирането на нормалната възвръщаемост на инвестициите в соларно производство.
Най-важният фактор за устойчивата възвръщаемост на инвестициите във ВЕИ обаче си остават политическите решения! В този смисъл основание за тревога няма. България и ЕС следват политики за въглеродна неутралност и всички промени в средата са насочени в посока подкрепа на инвестициите във ВЕИ.
Доколко гаранциите за произход на енергията могат да се окажат решение за инвеститорите?
Станко Станоев: Очакваните промени в регулациите са свързани с осигуряване на ликвидност и доход от гаранциите за произход. Необходимо е да се извървят стъпките за пълноправно членство на АУЕР в Асоциацията на издаващите органи (AIB). Може основателно да се приеме, че предстои да видим трансформация на източниците на възвръщаемост на инвестициите във ВЕИ. Ако в миналото това бе държавната подкрепа, а впоследствие пазарът добави доходност чрез високите борсови цени на енергията, в бъдеще предстои да изчисляваме доходността като комбинация от цените на енергията на свободния пазар и цените на гаранциите за произход.
Изключително важно е и създаване на условия за развитие и внедряване на нови технологии за съхранение на електроенергията.
Тези въпроси заедно с насърчаването на инвестициите в електромобилност са ключови за обезпечаването на възвръщаемост на инвестициите и устойчивост на ръста на ВЕИ.
Защо в България все още се сключват малко дългосрочни договори за изкупуване на енергия (PPA), които биха дали най-устойчива гаранция за развитието на сектора?
Станко Станоев: Популярността на PPA на западноевропейските пазари е следствие от цялостното имплементиране на ESG политиките в законодателството и е отговор на корпоративните потребители на тези законови изисквания. Знаем, че този тип договори позволява на потребители и производители на енергия от ВЕИ да планират дейността си в средносрочен и дългосрочен план. У нас PPA договорите предизвикват интерес основно на новите инвеститори във ФЕЦ, но често и те не са готови да се откажат от възможността да спечелят краткосрочно и конюнктурно от възможно повишение на цената.
За индустриалните потребители, от друга страна, възможността за планиране на разходите е свързана с необходимостта от осигуряване на предсказуемост на изпълнението на дългосрочни договори. За жалост не срещаме голям интерес от тази посока. Няколкото примера за сключени такива договори се свързват с телекомите, при които разходите за електроенергия не са ключови.
Тук съществена роля биха могли да изиграят търговците на електроенергия и аз смятам, че предстои те да се превърнат в основен фактор за развитието на този тип договори. При обсъждането на предстоящите законови изменения се надявам да разберем повече за тази възможност.
Нужни ли са нови регулации за ВЕИ в България, или по-скоро трябва облекчаване на административните процедури?
Красимир Велчев: Енергетиката в България е сфера на интензивни промени в нормативната уредба, сложни и преплитащи се регулации, записани в няколко закона и множество подзаконови нормативни актове. Ако опитате да проследите измененията в нормативната уредба само през последните 5 години, съществува реален риск да се заплетете и объркате и в крайна сметка да не успеете да обхванете всички промени. Често те се правят на парче, в полза на един или друг представител на управляващите в момента или с цел да се решат краткосрочни задачи. Не е рядка практиката да се имитират промени в законодателството, за да се отговори на едно или друго изискване на европейските на партньори.
Доколкото става въпрос за административни процедури, за всички е ясно, че е необходимо опростяването им и облекчаването на режимите. Според мен решението е в цифровизацията на услугите и унифициране на процедурите, които в момента се интерпретират различно от отделните участници в административния процес.
Възможно ли е липсата на ясна политическа рамка за развитието на енергетиката да създаде риск от небалансирано развитие?
Красимир Велчев: През последните години всяко ново управление на страната ни има различно виждане за развитието на сектора. Предлаганите рамкови решения бяха полярни и се приемаха нееднозначно от обществото. Стихийните инвестиции във ВЕИ производството и непропорционалното развитие на преносната и разпределителните мрежи, както и непоследователните действия от страна на политиците предопределят трудностите пред енергийния сектор. Все пак нека завършим оптимистично и да се надяваме, че управляващите са научили уроците си от последните години и няма да повтарят едни и същи грешки в управлението на този толкова важен отрасъл.