Редица европейски държави срещат проблеми от най-различен вид при въвеждането на повече възобновяеми мощности – било то политически, природосъобразни, обществени или технологични. В настоящата статия споделяме 10 от най-изявените предизвикателства, които ощетяват или забавят процесите по внедряване на ВЕИ из европейския континент, базирани на доклада на European Environmental Bureau. EEB е най-голямата мрежа на граждански организации за опазване на околната среда в Европа. Тя обединява над 170 граждански организации от повече от 35 европейски държави.
Много от информацията не е публично достояние
Лимитирани или трудно достъпни се оказват основни и ключови източници на информация относно ВЕИ сектора, неговото развитие, както и за вложени инвестиции. България се нарежда сред една от държавите, коитo най-сериозно са засегнати от подобен проблем. От European Environmental Bureau предлагат следното:
- Платформа за обратна връзка
- Медийни и образователни кампании
- Задължително централизирано събиране и публикуване на данни за всички нови ВЕИ проекти, инсталирани мощности, производство и инвестиции.
- Сключване на споразумение за обмен на данни между институции с общи стандарти (формат, периодичност, публичен достъп)
Недостатъчно квалифицирани специалисти
Недостатъчни се оказват служителите в публичния сектор, инжинери, както и хора на ръководни и медиаторски позиции. Друг проблем, който се посочва в доклада, е дисбалансът между половете при работната ръка, заемаща горепосочените позиции. Подобни проблеми могат да бъдат решени с повече европейски механизми за финансиране на стажове и обучителни курсове, които да гарантират достатъчно опитни кадри в нужните сфери.
Бавен процес на дигитализиране на сектора
Липсата на дигитални информационни бази не само пречи на усвояването и достъпването на информация, но и на дистрибутирането на цели и задачи, както и на наличието на ключова документация на едно място. България, наред с други държави, е посочена като държава, която чувствително изостава по този критерий – много от документацията все още е само на хартиен носител, а електронните ресурси са недостатъчно. С това се забавя и одобрението на нови ВЕИ обекти в системата.
Обществото не участва достатъчно
Обществената ангажираност на местно и национално ниво не е просто абстрактно понятие. Участието и информирането са ключови за предотвратяването на допълнително забавяне на бъдещи проекти, както и от важно значение за:
- нови инвестиции
- създаване на работни места в строителството, поддръжката и управлението на енергийни системи
- разпространяване на полезна информация
- приходи в местната и националната икономика
В държави като Румъния и Словакия е отбелязана силна обществена реакция по отношение на липсата на достъп до информационни източници и наличието на консултативна помощ по отношение на ВЕИ. Повече ангажираност на обществото може да бъде мотивирана с покана за обществени дискусии, както и информационни кампании. Усвояване на подходящи механизми за разделяне на субсидии и средства от европейски проекти и инициативи също би могло да ангажира общественото внимание. Такива са например фондове за ползи за общността и критериите за търгове.
Капацитетът на електроенергийната мрежа не стига
Считано от май месец тази година, редица на брой проекти с обща мощност над над 1700 гВ са сложени на пауза в 16 европейски държави, което сериозно се намесва в плановете на ЕС за развитието на ВЕИ до 2030г. В доклада също така се споменава и че много от държавите подценяват темповете на развитието на соларните и вятърните мощности в своите инфраструктурни планове, което резултира в по-ниско финансиране, отколкото действително е нужно. Докладът предлага повече подкрепа за операторите на преносни системи (TSO) в разработването на дългосрочни планове, които да са пригодени за възобновяеми източници на 100%.
Твърде ограничаващи правила относно устройственото планиране
Държава, която се сблъсква с подобно предизвикателство по пътя на увеличаването на своите ВЕИ мощности, е Полша. Държавата все повече затяга контрола относно експлоатацията на площи, което ограничава реализирането на проекти за ветро-генериращи мощности. В Чехия ситуацията е подобна- Министерството на отбраната налага забрана върху използването на голям процент територии за ВЕИ проекти поради близостта им до военни съоражения. Швеция също има сходен проблем. Над 30гВ капацитет офшорни вятърни мощности е блокиран от шведското правителство поради военни мерки. Решението не е технически обосновано. Докладът тук предлага да се заложи на уеднаквяване на законите за изключване на територии поради тяхната близост до военни обекти. Преразглеждането и преоценяването на мотивите за ограничаване също е от ключово значение.
Несигурност на политическо ниво
Някои от държавите в ЕС и в частност региони от тях приемат или са в процес на обсъждане на глоби и забрани относно развитието на ВЕИ. Такава е например ситуацията в дадени райони в Италия, където необосновано се налагат рестриктивни политики в разрез с директивите, приложими за цяла Европа относно вятърна и соларна енергия. Правителствата трябва да се ангажират с публичен диалог и да осигурят справедливо разпределение на ползите от подобни проекти, за да смекчат прояви на местна опозиция. Законовите рамки трябва да бъдат уеднаквени на национално ниво, както и стриктно да се следи за тяхното спазване, посочват специлиастите.
Частично прилагане на европейските норми и закони
Неясното рапределение на отговорности между регионални институции допълнително усложнява процеса по имплементиране на повече ВЕИ обекти. Най-много страдат малки населени места и откъснати географски региони, които не успяват своевременно да реагират и да се приспособят към новите закони. Докладът отбелязва, че до момента нито една държава от ЕС не е транспонирала изцяло REDIII директивите. Отправен е призив към всички европейски правителства да ориентират своите регионални и национални рамки за устройствено планиране около процедурите, приложени в директивата и при нужда от съдействие и технически ресурси, да се обърнат към Европейската комисия.
Липса на кадри в публичния сектор
Най-дефицитна на кадри се оказва сферата на администрацията и обществените услуги, особено там, където има нужда от повече персонал за издаване на разрешителни. Това е и най-сериозната пречка, която докладът посочва като причина за забавянето на внедряване на ВЕИ. По този критерий България отново има голям пропуск – системни забавяния при присъединяване на обекти и подготвяне на документация са отчетени в доклада за Националния план за енергетика и климат (НПЕК) от Европейската комисия. Конкуретни условия и заплащане за висококвалифицирани кадри, гъвкавост и механизми, позволяващи ползването на човешки ресурси, правна и техническа помощ могат да променят това.
Неяснота при правомощията на различни институции и администрации
Документацията, свързана с пускане на енергиен обект в работа, често е неясен и необятен процес. Подобни процедури се усложняват и забавят допълнително, когато институциите нямат яснота относно пълномощията и отговорностите на различните административни нива. Липсата на координираност между различните органи също допринася за задълбочаването на проблема. Докладът подчертава конфликтите на юрисдикция в Испания и фрагментираните правомощия за издаване на разрешителни там като ключови примери за тази пречка.
Трайното установяване на ВЕИ мощностите повсеместно в Европа е комплексен процес, който често среща своите предизвикателства. Колкото до България, два належащи проблема продължават да ни дърпат назад – това са дигитализирането на административните процеси и липсата на повече работна ръка в администрациите, отговорни за документацията, свързана с ВЕИ обекти. Това обаче не ни пречи да търсим нови начини, с които да оптимизираме вече създадените обекти.
El Ex Corporationе търговец на енергия, който предлага борсово представителство, богат опит на пазара и експертно консултиране. Информираността също е наш приоритет- в нашия блог може да намерите информация относно всички най-важни събития от сектора на българската енергетика. Вижте как екипът ни може да ви съдейства тук.